Зимните простотии свършиха преди повече от месец  и половина и започваме да разширяваме „асортимента“.

Тъй като лятото е съвсем близо, започвам да споделям  и оценявам предимно бели вина, след лична дегустация.

От опит знам, че голяма част от вината в среднониския ценови клас са боклуци, с малко изключения.

Вината ще оценявам, без претенции за arbiter elegantiarum, за разлика от многобройни малоумни претенциозни снобари по медиите, които в 90 на сто от случаите не могат да различат  не каберне от Мерло, а дори Мелнишко от Мавруд:) И това НЕ Е майтап.

Оценката ще бъде по стандартната 100-бална система, по която, в най-общи линии

Започвам с една чудесна находка от тая вечер, едно страхотно италианско вино, което случайно купих от Бойко (Верига „Аванти“, собственикът се казва така). Това

Виното е преджио, от района на Венеция и е от сортовете Гарганега и  Пино Гри.

За първото, вероятно местен италиански сорт, нямам инфо.

Пино Гри, в замяна на това е всеизвестен благословен световен хит, пъпков (вегетативен) мутант от пино Ноар, но това е друга приказка.

Преди да споделя субективната си оценка, накратко за оценъчната скала.

От 78 до 80 става дума за посредствени вина.

Под 75 става дума за гадни вина, със съществени недостатъци, които принципно не стават нито за пиене, нито за ГОТВЕНЕ *заблуда е, че се готви със скапано вино – това е сигурен начин да скапете и самата манджа!:)

Хубавите вина са между 80 и 84, а над 85 докъм 89-90 става дума за много добри вина, с които можете да почерпите, да вечеряте на свещи или да се хвалите.

Вина от 90 до 94 са много редки и ако попаднете на такова, можете да считате, че животът ви поне наполовина не е минал напразно.

Вина над 95 са за отличници. Аз не съм опитвал такова, но такива съществуват и винаги можем да се надяваме, че ще се докоснем до тях.

 

И така, защо се изненадах приятно от Преджото. Защото за своите седем лева това е шедьовър. Твърдо 80. Добро вино!

Има перфектен зелено-сламен цвят. Ароматът на треви и леки подправки не се връзва с очакванията за сортовия аромат на Пино Гри и вероятно се дължи на доминантния Гарганега (както и  да се чете това на италиански – приемам корекции!:) ).

Ароматът е една идея блед, но цветът наистина е уникален, перфектен.

Вкусът не разочарова, без да изненадва кой знае колко.

Букетът е слаб, но доловим и мноого фин и приятен, без странични залитания и недостатъци.

Опредлеено  го препоръчвам всекиму с или без повод, предвид факта, че цената му е сравнима с тези на добра европейска бира, не говорим з анашенски пикни, естествено!

Наздраве!