Котаракът не е мой. Няма и връзка с темата. А и тя/темата е не толкова важна, колкото констативна. Първо – линка. Новина на БТА: https://www.bta.bg/bg/news/economy/1084247-lozov-masiv-v-oblast-veliko-tarnovo-e-postaven-pod-karantina-zaradi-opasna-boles

Лозов масив в област Велико Търново е поставен под карантина заради опасна болест

Въпросната болест – скоро не съм следял, а честно казано нямам и особен ищах да го правя, триумфира из голяма част от насажденията на Новия Свят, както и по Медитерана тук.

Дали пресолявам манджата със заглавието? И да, и не, но по-скоро не. Всяко нещо, родено или създадено от човешки, Божествен или природен Промисъл, рано или късно умира. Това важи и за Вселената, за индивидите, за процесите и дори за предметите. Да не мислим, че лозата като биологичен вид ще надживее планетата или Слънчевата система? Едва ли 🙂 Тук дори не става дума за растителния вид като цяло, а конкретно за Европейската, винодайна лоза. Тя преживя два много смъртоносни удара – единият е от преди 120-150-ина години, – Филоксерата. Вторият е внесените от Новия Свят патогени като Мана и Оидиум. Лозата (както за краткост ще наричам, подразбирайки точно Витис Винифера) ги преживя с човешка помощ (както с човешка помощ ѝ бяха и натрапени….). Просто виното беше твърде важно, всички нормални хора пиеха вино, то бе основата на огромна културна парадигма в Европа (оттук – и в други региони). Нота бене: Има създадени на базата на хибриди между нашата лоза и американските, устойчиви на споменатите вредители и патогени устойчиви кръстоски, НО. Огромното, главно „но“. С тая устойчивост върви неизтребимият „лисичи“ вкус и аромат на американския устойчив родител. Благодарение на това, вината от тия хибриди неизменно в някаква степен носят даден „foxe“, лисичи аромат, който не се харесва на евроконсуматора. Да, прадядовците ни го пиеха от немай къде, защото комуняките им бяха оставили по половин-един декар за лозя, а въпросните кръстоски даваха о по 2 тона от декар реколта. По-младите, четящи това, може би вече не са и чували имената на тези сортове, но мнозина – са: Отел, Бял Отел (култовата Ноа), наистина гениалния сорт (но все пак – отново по свой начин лисичи), кръстен на професора по лозарство от миналия век французинът Виала, „Алжирки“, Добруджанки и т.н. и т.н.

Всички те стават, ако няма друго, някои дори могат да свикнат с аромата им, но това НЕ СА Гъмза, Каберне, Памид, Мерло, Широка Мелнишка или Мавруд. Това са гадки, лисичи сортове. Отклонението бе за да покажа: Когато вино се пиеше масово, имаше икономически стимул да се търсят решения и да се прилагат по-скъпи такива, за да се произведе белият или червен европейски елексир… Сега вече малцина пият реално вино. А ако извадим от сметката неможещите да различат мерло от Каберне „чувачи“ по „курсовете за енолози“ (не е шега!), остава, ако не едноцифрен, то в най-добрия случай малък двуцифрен процент ценители на виното. Без да са „познавачи“ или „енолози“ (трагедия, дами и господа, щастливи сте, че не знаете за какво иде реч…..).

Вероятният резултат от разпространението на поредната унищожителна болест по лозята ще бъде постепенно угасване на вида, а впоследствие – на цялата витикултура и свързана с нея парадигма. Не. Вероятно ще се създадат устойчиви сортове (а може и да не се създадат), но по основателното ми интуитивно предположение, те ще имат същия проблем, като лисичите сортове. В най-добрия случай, дори да го нямат, да са нови евросортове, те няма да бъдат оригиналните Мерло, Каберне или Мавруд. Старите сортове постепенно ще отиват и остават в миналото. На изолирани места с благоприятен климат може известно време да се запазят насаждения, с облачни цени на продуктите от тях, които снобите ще купуват и с които ще парадират пред джукестите си гаджета, без – поне повечето – да умеят да правят разлика между хубаво вино и пиар-продукт за тях, снобите (както в болшинството е и в момента).

Дори да допуснем, че се намери лек за това заболяване (вирусно, демек – трудна работа, освен унищожаването на растенията със съмнителен шанс за засаждане пак на същото място), то би било скъпо. Филоксерата е била преодоляна с цената на огромен труд, безпрецедентен ентусиазъм и берсеркерна воля да бъде запазен един главен стожер на нашата цивилизация: винарството. Сега, при мнозинство, лочещо бира и концентрати от житен спирт „ценители“ или смъркачи на всякакви боклуци, силно се съмнявам, че ще има ресурс, най-вече и воля за справяне с този проблем. А и има ли смисъл?

Между другото, знаете ли, че голяма част от едрите винопроизводители берат механично лозята си? Няма хора, а и да се намерят, те не искат да дават пари. Минава машината над реда, друса зверски растенията, а падналите и наранени зърна се събират механично. Хубаво вино? )) Само в списанията и платените статии за сноби-имбецили.

И така. Не, няма да е утре, няма да е и догодина. Но зад завоя вече се вижда краят на една епоха. Такава, каквато беше и която изгради една цивилизация, на основата на която съществуват и нашите. Римско-гръцката(да добавим и траките). Всяко родено и създадено ще срещне края си. Няма нужда да се тъгува и емоционализира. Макар – признавам, на мен ми е трудно да не го правя. Твърде много лозя съм рязал. Твърде много гроздови зърна са ми минали през дланите.