До края на седмицата, както писах още в началото ѝ, ни очаква меко за средата на февруари време, с валежи от дъжд с различен интензитет и в различни райони. Минималните – около и над нула, максималните – около и над 10, на изток и до около и над 15 евентуално. В края на седмицата. В неделя и понеделник, с кратко, динамично застудяване, започва период на променливо време, характерно за прехода зима-пролет. Минимални – около нулата, вятър, дневни – най-общо от 5 до 10-12 градуса в различните дни.

Валежи, предимни краткотрайни, по бързите атмосферни фронтове, от дъжд, възможно – и от сняг, но с изключение на високите места на североизток, без трайна снежна покривка. Това няма да бъде съвсем комфортно време, но няма да бъде и вече истинска зима. Напомням, климатично зимата свършва в края на февруари, през март дори да вали сняг тук или там, това вече не е зима, а хладна/студена пролет.

Съвсем накратко, защо истинската зима свършва. На картинката долу – сондажът на атмосферата над крайния северозапад, по-точно в Сърбия, Неготин. Защо у нас няма такива, поне в 3-4 големи града, освен в София, няма да коментирам.

Гледаме дебелата крива на „мииметровата хартия“. Сондажът е от сутринта, затова в приземния слой имаме около минус 2 градуса. Нагоре температурата пада (проекцията по правите линии наляво към скалата долу показват реалната температура на височината – тя е показана на вертикалата вдясно. Нормално е, с повишаването на нивото, да става по-студено и обикновено извън зимата (с някои „тънки“ уговорки) е така. Вижте, обаче как тук, след първоначалното слабо изстиване изведнъж се затопля от ниво 6-800 метра до ниво малко над километър от минус 7 съответно до нула градуса. Вижте сега линиите, които слизат надясно и са почти (не съвсем) прави. те показват как би се затоплял обем въздух адиабатно, ако се сваля надолу до земята. Казано опростено, ако въздухът на километър и половина се свали до повърхността, при идеални условия и ако е достатъчно сух, за да не започне кондензация на излишната влага в него, той би се затоплил до… колко там – до 13-14 градуса. И април или края на март денем при слънчево време, точно така би станало. Е да, но сега, в реално последното утро на „истинската“ зима, не е 14, даже 5 не е, а минус 2-минус 3…. Така е, защото под това ниво има сериозен ‘скрит“, маскиран студ. Ако повторим мислено упражнението в обратна посока и издигнем единица обем въздух от 400 метра (който е с Т минус 6 да речем) на височина 1500 метра, то той би се охладил до минус 12-13 градуса. А всъщност, меренията показват нула. Обяснението: Този въздух до височина около километър е истинският продукт на северната зима, той е сравнително сух, образувал си е параметрите над степите на Украйна и Русия и по-на север и е вкаран между Карпатите и Балкана от изток и североизток. Натикан е там и трудно бива изкаран, макар че, разбира се, ще-не ще ЩЕ бъде изкаран. Иде пролет.

Стана дълго, но това бе важно обяснение: С негова помощ ще направим разликата между януарска или раннофевруарска зима и късна, февруаро-мартенска квазизима вече. За целта трябва да изчакаме още ден-два, за да покажем „нормален“ вече сондаж и слоеве, не такива като на картинката – „сътворени от ледената Царица“.

Все пак, за протокола набързо: Застудяването от неделя-понеделник, вече ще бъде друг тип – с бързи студени и условни топли фронтове, по които, както споменах ще има краткотрайни валежи (в неделя може и да гръмне тук-там, ако смогна, ще пусна отделна рамкова прогноза за този срок). Иначе конкретно прогнозиране по параметри за началото на следващата седмица към момента все още не е възможно, дори ако погледнем картинката с ансамбъла на моделите, в случая от снощи (обърнете внимание на хаоса, но рамкиран хаос, без големи скокове и пропадания на Т във височина). Накратко: Солидна динамика, но по часове и дори дни към момента – без сигурна консолидация.