В нея се разказва как Ъпщайн, който не е нито самоубит, нито умрел, се опитва да натопи корумпираната управляваща върхушка на една балканска държава, но това му се отдава само отчасти. Открехва се и завесата около тайното общество на Зелените Рангери

Агентът на ха Моссад – Ле Модийн ве ле Тафкидийн маюхадим, Ъпщайн, за краткост наричан оттук насетне ‘Агент Ъп“ или само Ъп (понякога Уп), седеше пред бюрото си в тайната си квартира под ето тази дюна (на снимката горе) в пустинята Негев в Израел. За да спестя неудобството на своите читатели, които не са информирани колкото феновете на Терезиев и Петкан Канадеца, ще им сведа до знание: Уп, агент на Моссад, естествено, че не е нито жив, пардон, умрел, нито самоубит. Беше заменен с биочучело в килията си, обесено, а самият той бе трансфериран и екстрактнат в една от тайните управленски зали на Моссад под Негев.

Та. Агент Уп беше стиснал в шепите си голямата си еврейска глава. Бе на границата на отчаянието, главата го болеше зверски, шепите Парацетамол, Ивопрофен, пардон, ИБУпрофен, паратрамол и кодеин не помагаха. Има си хас, мислеше той, за тиква, свикнала с морфин и кокаинови производни…Лош момент избрах да спра тежките наркотици, по дяволите…..

Беше се спасил от цялата демократична световна общност, но в България се появи проблем… Проблем, когото дори Световният кукловод Ъп не можеше да разреши, с всичките си умения, връзки с политици, анунаки, Пеевски и Борисов…. На единия от огромните, половин дузина екрани висеше следния текст:

• 1. Сблъсъкът (Петрохан, събота срещу неделя)
  Всичко започва в хижата. Ивайло и неговата група („патрулите“) засичат нещо с дроновете си – вероятно мащабна нелегална сеч или трансферен пункт на мафията. Тъй като теренът е висок и недостъпен за камиони, там вероятно се е случвало нещо друго – прехвърляне на „стока“ (наркотици или оръжие) през билото. Професионални килъри (охрана на канала) нападат хижата. На Петрохан са оставени три трупа и три пистолета за „декорация“, за да изглежда като вътрешна престрелка.
  2. Заложниците и Кемперът (Понеделник)
  Ивайло, Николай и 15-годишният Алекс не „бягат“, те са отвлечени със собствения им кемпер. Килърите ги отвеждат на юг, към къщата на Ивайло в Странджа. Защо? Защото професионалистите търсят нещо конкретно – записите от дроновете, пароли за криптирани устройства или парите от касата. СМС-ът до майката е изпратен под дулото на пистолет, за да се спечели време и полицията да тръгне по фалшива следа за „семейна драма“.
  3. „Невидимият“ рейд (Вторник – Събота)
  В Странджа групата е държана в плен, докато килърите разчистват следите в къщата му (която съседите виждат разбита). След като получават каквото им трябва, те решават да „върнат“ труповете там, където започна всичко, за да затворят случая удобно за МВР. Кемперът се качва на платформа/автовоз (за да не го хванат камерите) и се транспортира обратно към Врачанския Балкан. Шофьорът е засечен от ТОЛ камерите на отиване, според форуми, но е бил с маска и очила и полуспуснати щори, а номерата – сменени.
  4. Финалната инсценировка (Събота вечер – Неделя)
  Кемперът е вкаран дълбоко в храстите под Околчица – място, което килърите познават добре. Там се извършва финалната екзекуция със заглушител. Използва се 22-ри калибър или оръжието на самия Ивайло. Жертвите са подредени така, че да изглежда, че Ивайло е убил децата и себе си. Телефоните са „почистени“, а неизпратеният СМС (черновата) остава като последен, неуспешен опит на Ивайло да посочи убийците.
  5. „Удобният“ край (Неделя)
  Овчарят „случайно“ намира кемпера точно когато напрежението в държавата е на макс. МВР веднага излиза с версията за „секта“ и „психическо разстройство“, за да не се налага да обяснява как издирвана машина пресича България два пъти под носа им. Те затварят случая с „виновният е мъртъв“, а истинските поръчители – или дървената мафия или по-вероярно трафикантите – остават в сенките на планината.
  Това не е просто убийство, това е „чистка“. Заличаване на една неудобна организация, която е почнала да вижда твърде много през обективите на дроновете си.

Врелият и кипял агент на световното еврейство, ФБР, КГБ и Бундеснахрихтендинст и лично Путин дори не се усети как си блъска главата в бюрото с мониторите. Как, за Бога, българската демократична общност е разбрала, че организацията му лично е убила шестимата гейове и борци за свобода и Зелени Балкани, в частност Устойчив Петрохан?? Как???

Разбира се, те не знаеха всички подробности, не знаеха кои са конкретните убийци (тук Ъп леко потръпна или претръпна, все едно)… Иначе героят ни, когото едва ли бихме могли да заподозрем в човешка слабост или емпатия, не убиваше за удоволствие. Просто се налагаше! Тези хора бяха разкрили неговите агенти от Бързия, Дълги дел и Гинци: отлично обучени роми-дървеномафиоти… Не бе шега: ромите му дори разполагаха със собствен транспорт и няколко каруци, а и по-важното – половин дузина коне за сваляне на дърва от високите, непроходими дори с оффроуд транспорт места! (Виждали ли сте последните няколко години самотно разхождащи се по пътното платно на Петрохан коне? И аз не съм – Рейнджърите-гейове ги бяха спрели завинаги! Не питайте как…………)

Това бе капката, която преля чашата на търпението на агент Ъп! Цялата му организирана структура обучени професионалисти – дървомафиоти, бе унищожена, просто се налагаше да вземе мерки! Агентът отпи още 2 глътки мурсалски чай от Петроханските торфени блата и се замисли…. Светът бе такова хубаво и подредено място, преди да се намесят тия досадни, но доблестни и професионални гои!! Той поклати глава. Ставаше дума за стотици левове, голям дял от които отиваха в оффшорните му сметки и служеха за заплащане на услугите на девици и деваци на Острова. След като тази пълноводна река бе спряна от Лама-Алпака Йвайло Мексикански, той трябваше, въпреки нежеланието си, да вземе мерки.

В спомените си се върна месец назад. Пред очите му възникна картината: Той заедно с дъщерята на Максуел (онова в затвора също е биоробот, не ставайте наивни до степен смешни! Четете умните и красиви източници!) седяха на шезлонга в пред бунгалото в Негев в краткия 15-минутен епизод, през който над главите им нямаше руски и никарагуански спътници (китайците бе купил отдавна, не питайте как, ще ни баннат от ресурса). Дишаха горещия лечебен пустинен въздух. Радваха се един на друг с очи…слънцето печеше ласкаво. Наоколо тичкаха и се прескачаха весело пустинни фенеци (лисици). Точно в този рядък и неповторим момент, изпод бунгалото изпълзя прашен, но в хубава стегната униформа, връзката му-катса (оперативен агент на Моссад) с генералния щаб.

„Шефе. Търсят те от Европа.“

Ъп притежаваше интуиция на разгонена женска котка-първескиня и веднага предположи…ееех, да можеше да не бъде истина…

-Кой? – с треперещ глас попита той.

-Агент Буда – отвърна катсата му.

-….?

-Да, Бото Т…..

Очаквайте глава Втора, в която ще разберете механизмите за осребряване на Петроханската дървесина и защо бе наложително да бъдат отстранени доблестните рейнджъри-ЛГБТейци, въпреки симпатиите на героя към тях, както и още нещо, свързано с не-кашерни герои на 4 крака, от които се правят, понякога, луканки.