Защото, просто казано, е зима. Но ето малко по-подробно обяснение. На долната снимка виждате един сондаж, на около 20-25 км по права линия от пункта ми на село, на северозапад. Това е и едно бързо обяснение какво представлява инверсията, а именно: Когато се качваме нагоре, всеки знае (с), че става по-хладно. Нормално е така. Но понякога става обратното – точно това, обратното, се нарича инверсия – горе става по-топло. Инверсия – свободен превод: „обърнатост“ :). Това, впрочем още веднъж доказва, че зимата е неестествен и ненормален сезон! :)) Но да качим снимката.

Преди всичко, благодарност към „сръбския НИМХ“, а именно РХМЗ – Белград. Те могат да пускат ежедневно по 2-4 пъти сондажи не само в столицата си, защото са бедна неевропейска страна. Нашето НИМХ не може, щото сме яки европейци (….).

На картинката. Да предупредя: НЯма да минем без непростимо опростенчество (с), но за да стане ясно основната материя, се налага. Първо, забравяме прекъснатата крива, засега, за нея – друг път. Дебелата черна крива линия показва температурата на определена височина. По вертикалата вдясно (ординатата) имате 2 стойности: налягането в хектопаскали и височината в метри. Първото е по-важно за синоптиците, а второто – за лаиците. С издигането на балона с термометъра, налягането пада, а височината се увеличава. Пада и температурата. Да, ама не! Пада през юли (и то пак не винаги), а сега – вижте. На височина 43 метра над морското ниво, на която се намира Неготин (толкова почти е и Видин!), е повърхността. Там температурата е кръгло 1 градус. С издигането, за кратко, до около 300 метра, Т пада вяло, достигайки около минус 2. След това рязко, много рязко, тръгва нагоре (ето я инверсията!), но това е наистина расова инверсия – за 200-300 метра Т на въздуха стига 10 градуса. Гледаме наклонените прави, тръгващи от абсцисата, за да видим каква е реалната Т, измерена на съотв височина. Сега обърнете внимание на оранжевите леко криви линии, пак тръгващи от абсцисата, но спускащи се вдясно отгоре надолу. Те, най-грубо казано, показват каква би била температурата при земя, ако реално измерената такава във височина е еди каква си. Нашата десетка, която се колебае около тая стойност на ниво около 870 хектопаскала или 1200-1300 метра, ако я „свалим“ до земята, температурата долу щеше да е не 1 или нула, а около 22-23 градуса. НО! Това – ако е април или поне март, има слънце и духа лек западен (или все едно, „правилен“ за съответното място ветрец. Защото има не само зимна, а и нощна инверсия – и двата вида са плод на излъчването на топлина на планетата ни, инак щяхме да се сварим като на Венера.

Та, за разбъркването на генерирания зиме и нощем приземен хлад/студ, трябва енергия – слънчева, но зимата в ниските места – задължително и вятър, инак не става номерът или става, ама само донякъде, температурата при земя е между сегашната и потенциалната, за която писахме и която би била реална, ако не бе зима.

Какво ни очаква в следващите дни и на Коледа, след малко в отделен материал. Прочетете го, ще е интересно!