В унилия есенен пейзаж до палмата съм опаковал една група банани и един дистанционен термосензор, за да наблюдавам поведението на температурата при различни обстоятелства, както и да преценя дали е възможно и с цената на какви ресурси, да се запази цялото растение, не само ризомите или долната част от стъблата. Бананът е от вида Ред Тайгър – разновидност на Муса Сикименсис. Той е почти толкова студоустойчив, както превръщащия се в конфекция Басьо, който вече може да се види във всеки втори двор по села и градчета. Извън контекста, умишлено използвах шарените скоч-ленти, не само защото луд на шарено се радва, а с цел по-лесно разопаковане след 3 месеца и нещо.

Същевременно е по-„архитектурен“ и достига по-солидни размери.

Опакован е в лека метална конструкция с два слоя полиетилен, горният – цяло парче, до него е поставен 220-литров бидон от ПВЦ с вода. Това е сторено за изглаждане на денонощния ход или най-вече за осигуряване на по-високи минимуми. Досега съм правил подобни конструкции на някои малки палми, но това е трудоемка и най-вече времеемка работа, особено на фона на най-късите дни в годината. Палмите се защитават елементарно със светещ маркуч по метода на Емо Делсизов и Кирил Донов, а на фона на последните 5 никакви зими голяма част от тях нямат и нужда от защита.

При траншеи, вкопани досри частично в земята, или на повърхността и, но с ниски растения, се разчита на 2 източника на топлина, ако няма активен такъв: слънцето през деня и земята нощем. При толкова високи конструкции, обаче, слънцето е по-ОК денем, ала нощем отделената от покритата площ топлина е твърде малко при студени нощи. Донякъде буферните съдове вършат работа, но при поредица от ледени дни това няма как да е достатъчно. Затова съм предвидил варианти за отопление. Какви – като му дойде времето и ако се наложи. Палмите, някои от които издържат без повреди при до минус 11-12 градуса, са лесен за защита обект.

Бананите, обаче, са друго. Студоустойчивите, какъвто е този вътре, издържат до малко под нулата. При десети под нея измръзват листата. Псевдостъблата на тая „царевица“ издържа до около минус 5-6, грубо. Надолу вече заминават и те, а ризомата загива при под минус 10-12 най-общо, но това е температура, която трябва да понесе, т е ако имаме за няколко дни минус 10-12 на въздуха само, което не е кой знае колко ниска температура за нашия климат и при минимално мулчиране, ризомата ще презимува без проблеми и напролет ще тръгнат нови П-стебла. Нещо повече, дори при минус 20 на въздуха и солиден, 20-25 сантиметров мулч, ризомата с голяма сигурност пак би преживяла. При тези гранични случаи, обаче, стъблата няма да пораснат за един сезон повече от 100-150 см(с листата докъм 2 метра и нещо) при много добро гледане. Затова, ако се запазят поне стъблата, имаме висок старт и за 2 години общата височина в зависимост от вида на банана, може да мине 4 метра, както и да образува цветонос. Дали бананите ще са ядливи или не, не е толкова важно, хубавото е солидното „тропично въздействие“ върху пейзажа.

Аз съм пробвал и съм се отказал от близо дузина банани, ще се завръщам към тази тема и в бъдеще. Към момента съм задържал 3. Единият е този, а за другите два ще говоря друг път. Само ще кажа, че единият е една забравена легенда, загинала почти на 100 процента преди повече от половин век. Видът ражда големи ядливи банани, много по-хубави от настоящите в мрежата. За жалост, както всички подобни видове, той е тропически вид и тия игрички с минусите при него не минават. Плюс 8 е горната граница, при това за кратки периоди, при които закъсва за дни.

Тестовете с „железните“ устойчиви Ред Тайгъри са нещо като пробен експеримент. За какво – да сме живи и здрави, ще покажа след време.

П.С Малко по-късно днес ще опитам да намеря време за текущо резюме за очертаващото се интересно време в следващите дни и евентуален сняг – дали, къде.

Отново с цел експеримент, няма да анонсирам тази статия никъде. Да не ставам досаден. Който се интересува – знае : )