Видът му е Тароко Сцире. Освен него имам още 2-3 вида от кървавите, с малко или повече червено месо, но този вече е узрял по това време на годината и вчера го опитахме.

Много е сочен, с баланс на киселинност и  сладост.

Смятам да увелича бройките от него, защото сред тридесетина вида цитруси, които имам, се оказва един от безпроблемните и по-важното: успяващи да узреят.

такива са всички лимони, 4-5 вида, но по-малко портокали. мандарините са малко повече като относителен дял, които успяват.

Като цяло есенно-раннозимните са най-добри, защото успяват да узреят. Зреещите през пролетта трябва да презимуват преди това. За самите растения до минус 3, някои минус 5-6 не са проблем, но ако имат плод, плодът се скапва или в най-добрия случай се изсушава и не доставя удоволствие при консумация – има аромат, някаква сладост, но сокът е съвсем малко.

Този на снимката няма такъв проблем: