На второ място е януари 2007 година.
Данните са от над 3600 станции по света, кораби, буйове със съответния инструментариум и арктически и антарктически бази.
На картата с аномалиите/източник: GISS, NASA/

Там на огромни площи температурите са били с 10 и повече градуса над обичайните, което на месечна база е огромна аномалия.
Единственото изключение са две малки области в Тихия океан, западната част на Северна Америка и….Балканите.
При това, заради необичайната и трайна циркулация, на едно сравнително малко петно на фона на глобалната картина, температурите са с два до около три градуса по-ниски от обичайните. Така е на Балканите, част от Италия и Адриатика.
„Къде е Глобалното затопляне?“. Този въпрос обикновено си задават при студен период през зимата някои.
Отговорът е:
Тук и навсякъде.
Глобалното затопляне е глобално, именно защото засяга цялата планета.
То не е равномерно нарастване на температурата от година на година на цялата площ с една стотна или две десети, а е тренд, тенденция за повишаване на средната температура.
В зависимост от локални и циклични феномени, като Ниньо или Атлантическата Осцилация, в глобалния температурен тренд има временни спадове, а растежът е колеблив и с различни стъпки, но все пак – траен и непоколебим в посока… нагоре.
При това, в отделни региони, по-големи или по-малки по площ може да се регистрират и месеци и дори сезони с отрицателни аномалии, както в случая с Балканите.
Все пак, както се вижда на картата на НАСА, 90-95 на сто от територията на планетата е с наднормени температури, а Сибир и Северна Америка са с рекордни аномалии, като месечните температури са били характерни за пролетта, не сърцето на зимата.
Такъв бе за нашия регион февруари миналата година, когато беше с близо 7 градуса по-топло от обичайното и такива месеци неизменно ще има: както по-студени, макар много по-рядко, така и по-топли от нормалното, при това с нарастваща честота за дълъг период.